Кукерите – най-древната маскарадна традиция в света

Кукерският обичай идва от дълбините на времето, когато Богинята - майка, олицетворяваща Земята и Космоса, богиня на вечния кръговрат - на зачатието, умирането и прераждането, многолика и  многоименна: Кибела, Зеринтия, Котито, Бендида, Хипта, Миза, Хера, Артемида, Атина, Хестия,  Хеката, ражда Слънцето: Збелсурд, Залмоксис, Загрей,  Сабазий, Аполон, Дионис.
Божествата са многоименни, което означава, че всъщност са безименни,  защото истинското им имена са сакрална тайна (както е табу и името на  християнския Бог-Отец).
Те са почитани още от предтракийската цивилизация по нашите земи, а кукерството е най-старата маскарадна традиция в света и е на около 8000 години!
Думата „кукер“ има стар индоевропейски произход и означава „висок“ /пример: планината Кавказ – „Високата планина“/
В граничното време между зимата и пролетта, на границата между деня и нощта, млади, неженени мъже са излизали, облечени в женски дрехи. Те са изпълнявали песни и танци със сексуален подтекст, носели са предмети с фалическа форма, за да омилостивят и развеселят Богинята майка и тя да бъде благосклонна към хората – жените да раждат много и здрави деца, стадата да се множат, реколтата в градините и нивята да бъде богата.
Кукерите са младежи, които се превръщат в мъже, това е ритуал и на воинско посвещение. Те са Слънчева дружина, вълча глутница, която е с точно определена йерархия и спазва строги правила. Кукерите се събират и тръгват от границите на селището към неговия център, движат се винаги в посока изток – север – запад – юг.
През II-то хилядолетие преди Христа култът преминава към орфическата почит на Дионис. Кукерството е пряк наследник на достъпната за простосмъртните част от Дионисиевите мистерии, участвали са непосветени, но вярващи.
Не е пресилено да кажем, че разпространението на кукерските традиции почти напълно съвпада с границите на някогашната Одриска базилея, най-голямото държавно обединение на траките.
Маските при всички магически ритуали са  задължителни, защото маската освобождава човека от неговата същност, превръща го в друго същество, посредник между света на хората и боговете, връзка и с духовете на предците, маската  освобождава духа от материята.
В масовите мистерии е бил  необходим водач – при кукерите това е „царят“, който се довеждал до състояние на свръхконцентрация, той съсредоточавал в себе си всички свои и чужди духовни енергии и вдъхвал дух в думи, молитви, заклинания. „Царят“ на кукерите, предрешен като Дионис - скрил човешкото си лице зад животинска маска и покрил човешкото си тяло с животински кожи, повеждал след себе си непосветените, танцувайки под неудържимо ускоряващия се ритъм на тъпаните и звънците, както го описва Еврипид в трагедията „Вакханки“  през 405 година преди Христа:

Дионис, който с тирсове,
обгърнат в кожи на кози,
в горите на Парнас,
подскачайки, танцува.

Не е тайна, че за да улеснят екзалтацията си, участващите в дионисиевите мистерии пиели силно неразредено вино, дишали опияняващи благовония, нахлузвали животински маски върху  лицата си и животински кожи върху телата си, за да се освободят от себе и танцувайки под лудия ритъм на тъпаните и на звънците, те изпадали в екстаз и в разгара на  опиянението, във върховата точка на масовия транс космическото тяло на бога се вселявало във всеки от тях - и така, обладани от бога, те политали над реалността.
Кукерите са „мисти“, т.е. „мълчаливи“, те не говорят по време на ритуала, за да не развалят магията и да разгневят боговете.
Останалите персонажи са „булка“, „баба“, „дядо“ и т.н.
„Царят“ е Слънцето, символ на върховната власт, който ръководи кукерите с появяването си, благославя хората и кукерите с кукерска благословия и засява зърното в изораната от кукерите земя, за да има какво да се жъне.
„Булката“, която е и „баба“, е Богинята-майка. Тя е символ на семейството, продължение на човешкия род и плодородието от нивите и градините.
Кукерите представят ритуал по обредното „заораване и засяване на земята“, символизиращ оплождането на Богинята майка.
Най-старото обредно маскиране обаче е почернянето на лицето със сажди. След това идват животинските маски.
Човекът е вярвал, че светът на живите и светът на мъртвите прадеди е едно цяло. Убеден, че предците от „другия свят” имат необходимата свръхестествена сила да „осигурят” плодовитост на земята, хората и животните, той търсел връзка с тях във всеки важен момент от живота си. Но за да я осъществи е трябвало да стане „друг”, да се преобрази посредством обредната маска.
Самата дума „маска” означава „защита“, „прикритие“, „преобразяване“ и „невидимост“. Скривайки лицето си зад маска, човек е можел да премине прага на отвъдното и да подчини силите на предците-закрилници.
Обредното маскиране в Ямболско, характерно най-вече за кукерските игри, се отличава с многообразие, устойчивост и старинност.
Кукерските обичаи се изпълняват само от мъже, предимно през Сирната неделя или в понеделник след Сирни заговезни, наричан Кукеров ден. В основата на обреда е имитиране на заораване и сеитба, прибиране на реколтата, оплождане и раждане.
Маскираните са облечени най-често в традиционния за селището женски костюм, но се срещат и различни локални варианти. Кукерите от град Стралджа и село Кабиле са обути с бричове или панталони, над които препасват детска фута /вълнена пола/, достигаща до над коленете. Стралджанските кукери намятат на гърба си детско китено одеяло – „покров”, под което поставят възглавница или връзка сено за гърбица. Кукерите от село Лалково са единствените в региона, които се обличат с овчи и кози кожи, обърнати с козината навън.
Важен елемент от обредното облекло е кукерската маска. Направата на маската изисква вдъхновение, въображение и умение от страна на изпълнителя, което довежда до твърде голямо и удивително разнообразие. В Ямболския край се срещат различни видове маски, известни като гугли, капашони, киляфи, килимяшки, качулки и др.
В някои села от община Болярово (Стефан Караджово, Голямо Крушево) е запазен спомен за използването на древния тип маска – начерняне лицата на кукерите със сажди и покриване на главите с качулки и забрадки.
Старинните образци гугли, битували в района през ХІХ век са били изработвани най-често от козя или овча кожа, обърната с козината навън, в горния край на която прикрепяли два рога, обвити в кожа. Този вид старинни маски са се съхранили единствено в село Лалково.
Широко разпространени в първите десетилетия на ХХ век са гуглите, изработени от кожа и плъст (валян вълнен плат) с „вълнати роги” – пръчки, обвити в кожа или цветни парчета плат, по които окачвали нанизи от „змийски охлювчета”, дантели, хартиени ленти, а на горните им краища някои завързвали птичи пера. Използвали са и маски, изработени от употребени вече сирни мехове с ниско остригана вълна, от козиняви конски торби, от шаяк, от детски шапки (капашони). За да стоят прави, гуглите ги пълнели със сено.
Интересни описания на кукерски маски от Ямболско, записани през 40-те години на ХХ век, се съхраняват в архива на Етнографски музей – София. Гуглите, характерни за село Бояново, Елховско са описани по следния начин: „За направата на една гугла са необходими доста материали. Потребна е кожа от коза, защото от такава гуглата става по-красива. ... Добре е цветът на козината да бъде бял или бяло с червеникаво-кафяво. ... Освен кожа, за направата е необходима „плъстина” за лицевата страна, на която се правят отвори за уста, нос и очи. ... над веждите, на една височина от 20 см се нареждат кръгли огледалца, съединени помежду си с редове бели мъниста. Нагоре, от двете страни, се зашиват успоредно два рога, увити с цветни парчета плат. Огледалцата и мънистата момците вземат от момите – свои любовници. От тях вземат също и много и разноцветни дантели, които служат също за украса на гуглата. На маската се поставят дълги мустаци от конска опашка. Зашива се подходяща кожичка за брада, доста дълга.”
Постепенно роговете се заменят с дървени конструкции с различна форма, достигащи до два метра височина. Бояновските гугли са едни от най-устойчивите в региона. В продължение на десетилетия те почти не променят вида и украсата си и днес са едни от най-автентичните и атрактивни маски в Ямболско.
Любопитно е описанието на кукерските маски от селата Кирилово, Маломирово и град Елхово, известни като „килимяшки”. Макар и с еднакво наименование, те са различни по форма и използвани материали. В Кирилово килимяшката е трапецовидна и построена от дървени летви, обвити в дантели и поместени кръгли огледала. В Елхово е съставена от две полудъги, обкичени с перушина, а в Маломирово килимяшките са почти сърцевидни, направени главно от плъстина и цветни парцали.
Близък до разгледаните по-горе маски е т.нар. „килеф”, характерен за селата Маломир, Коневец и Дряново. Маската се изработва от плъстина във форма на торба, с два рога откъм задънения край, обвити в кожа и обкичени със зеленина. Направени са вежди, уста, брада и мустаци от козина. Килефът е украсен с огледала, ширити, изкуствени цветя и ръченици (забрадки).
В Ямболско са разпространени и животински маски, предимно изображения на коза, крава, овен, кон, вълк и други реални или митични животни. С такива маски скриват лицата си кукерите от селата Победа, Могила, Чарган и др.
Макар и бавно, обредните маски в Ямболско се променят. Все повече се налагат зооморфни маски с митични изображения. Гуглите и капашоните се покриват с пайети и мъниста, по тях често се изобразяват животни, нехарактерни за българската фауна – тигри, лъвове, скорпиони и др. В последните години се забелязва и нова тенденция – все по-често участниците в кукерските игри изписват на маските или коланите си името на селището, което представят. Забелязва се и едно уеднаквяване на кукерските маски.
Трансформирайки се от магически атрибут в древността до чудесен елемент на веселбата днес, маската, съчетана с невестински сукман, продължава да бъде актуална и да означава кукер.