Всяко година в първите дни на
пролетта маскирани мъже тръгват из Стралджа, гърмят хлопки, бляскат огледала,
вият се кордели. Надянали от страшни, по-страшни маски кукерите влизат във
всеки дом, вдигат шум до Господа и гонят злите духове. Такава е традицията. Не
напразно стралджанския край всички го знаят като Кукерландия. А стопаните
даряват кукерите с яйце или наденичка, с пари или ги черпят с вино. Тъй е било преди векове, така е и днес.
Млади мъже нахлузват гугли и капашони, мятат на раменете тежки губери,
провесват на здрави мъжки хълбоци по три реда хлопки и излизат на кукерско хоро
водено от булката. Стралджанци всяка година държат да чуят благословията й за
здраве и берекет. Освен Кукеровден в Стралджа , когато домовете се обикалят
от групи към читалищата, общината
организира и Общински кукерски празник, в който участват групи от селата на
общината и съседни общини. Тук приемствеността е в пълна сила, защото във всяка
от групите участват и малки деца, не е изключение с кукерски одежди да се
обличат и момичета.
Кукерите са част от здравия корен
на стралджанци. И би било странно ако пролетта започне без песента на хлопките.
Традицията повелява маскираните мъже да заиграят след Заговезни. А дотогава има
достатъчно време мераклиите да стегнат костюмите. Това съвсем не е лесна
работа. В подготовката се включват майки и баби, бащи и дядовци. Всъщност
любовта към кукерите се предава от стар
на млад, както и кукерските одежди. Тук има фамилии, които са известни с
майсторлъка си да подготвят кукерите. А, за да е пълно удоволствието, бащата
играе, с него и синът му, може дори да е на 2-3годинки. Пак му подготвят
красива гугла, че и хлопки опасват на детското кръстче.
Костюмът на кукерите от дядово
време/ около 1900година/ бил задължителен. Кукерите играели наметнати с
покрови- губери, наметала, на кръста с много хлопки: 120-180, ако са тракички,
по 60-ако са големи хлопала./Т.Тончев, баш кукера на Стралджа, тартор на
маскираните мъже, е играл и със 210,като всяка година купувал различни хлопки/.
Кукерите били обути със свински цървули/, за да им е по-леко да бягат/ и с геги
в ръцете. Под хлопките слагали завески, като къси панталонки, за да не ги удрят
хлопките в краката. Самите хлопки се държали на герданета, целите в синци.
Маските били страшни- от животински кожи, рога, перушини и кратуни. Срещали се
и кукери-циклопи, с по едно око. И обезателно под покровите имало гърбици, за
да се промени фигурата, походката и никой да не познае кой играе под маската.
По гърбиците ги биели с джумуците /пръчка с топка на върха/. И още нещо-старите
хора разказват, че покукеровден тук ставали най-големите боища между кукерите от двете махали.
Около 1930-1936г. мераклиите
кукери свалили гърбиците, сложили бели фланели, потърсили още повече красота в
маските, навлезли и високите гугли, чаталати гугли- с по 2-3 чатала. А за да се
различават от кукерите на останалите села все пак стралджанските оставили една
подробност- гуглите тук се изработвали само на черна основа.Тарторът на
кукерите разказва, че хлопките се събират от стадо на стадо/ всяко стадо има
хлопки в един тон-глас и по него овчарят си ги разпознава/. Хлопките могат да
бъдат само в тон “ре” или “фа”. Кукерите играят винаги след Заговезни и според
обичая до 12ч. през нощта ходят маскирани, а едва след това надяват кукерските
костюми. И днес още се помни приказката, че “кукера излиза от боклука” и
дръннат ли хлопките му никоя зла сила не
може да владее. Навремето турците напускали Стралджа по Кукеровден от страх.
Тежко му, който се изпречи срещу
кукерите! Те винаги играят в група, а
ритмичния звук на тъпана е паролата, която ги информира за събиране , за
пръскане, за оказване на помощ един на друг, та дори и за наличие на домакин с
добро вино и тежко мезе. Има много да се разказва за
обичая по заораване и засяване на кукерската булка, за благословията й, за
кражбата, която й устройват зрителите, за да стане голямата гонка на
маскираните, за кукерското хоро- талимата, издирено и възстановено от
хореографа Тончо Тончев… хоро, което и до днес се играе само в Стралджа.
Кукерите задължително спазват
определени правила. Има поверие, че стопанин, който не почете кукерския празник
и тръгне на работа в този ден, няма да му върви. А кукерите, ако го срещнат,
колата му ще счупят, дрехите му ще скъсат. Жените на този ден не бива да перат.
Ако между кукерите се промъкне немаскиран мъж и той си пати. Дават му в ръце
труп на животно и цял ден трябва да го
разнася.