Обичаят
„камила” води началото си от далечното минало. По спомен на стари хора този
обичай се е празнувал и през турското робство.
Поводът за възникване и
празнуване на обичая идва от това, че в миналото всички стоки от първа
необходимост за населението са се доставяли от камилски кервани по цялата
Югоизточна България. Група камили, водени от един камилар и едно магаре
пренасяли стоки от град Пловдив и снабдявали населението с различни стоки.
В знак на благодарност
местното население създало обичая „камила” който се празнува столетия наред.
Това е един оригинален и уникален обичай, единствен по рода си в село Генерал
Инзово. Извършва се на Васильовден.
Главно действащо лице е
деведжията. Придружават го двама папуци. Облечени са с овчи кожуси, с вълната
навън. Деведжията е с насаждено лице, с верига на кръста вместо колан, топуз и
дървена сабя.В ритуала се използват гръцки и турски думи.
Самата камила е направена от
дървена рамка, покрита с козяк. Окичена е с 6 – 7 звънеца, конска опашка, а
отпред на прът е поставена главата, покрита с овча кожа.
Групата камилари се предвожда
от гайдарджия и тъпанджия. Най- голям интерес представлява диалогът между
деведжията и домакина на къщата. Вечерта преди Васильовден цялата група обикаля
всички къщи от селото. Стигайки до поредната къща деведжията иска разрешение от
стопанина да отседнат в дома му, за да си почине камилата. Правят се различни
ритуали.
След обиколка на всички къщи
вечерта на другия ден сутринта камиларите и жителите на селото се събират на
площада на селото, повтарят ритуала. Играе се общо хоро, наречено от местните „
камилската”.
|
|
|
|
