EN

User:
Потребител:
  Password:
Парола:
 
Регистрация
ЗА ЯМБОЛ

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

СВЕТИ МЕСТА

  НАЧАЛО > ЗА ЯМБОЛ > СВЕТИ МЕСТА > ХРАМОВЕ НА БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ



След нашествието на османците и падането и на столицата Търново през 1393 г., всички български земи преминават под духовното ведомство на Цариградската патриаршия. Поробеният български народ е представляван пред султана от цариградския патриарх и е считан като част от “рум милета” (“гръцки народ”, т. е. християнското население в османската империя).
Окончателният разрив на ямболци с владиката и върховенството на гръцката църква става на 18 октомври 1866 г., когато в храма „Св. Георги” за пореден път не е допуснат владиката и са изгорени гръцките книги. От тази дата вече не се поменават в молитвите имената на владиката и патриарха, а службите се водят на български език.
Финалът на църковно-националните борби е обявяването на независимостта на българската църква на 28 февруари 1870 г. и узаконен  с ферман от Високата порта. Според екзархийския устав Ямболската каза преминава  под върховенството на създадената през 1873 г. Сливенска епархия.
Иначе първите писмени сведения за църковен живот в новосъздадената след завладяването на Ямбол българска махала „Каргона“ са от 1587/1588 година, когато са споменати имената на четирима попове в селището, но не са споменати конкретни храмове.
За връзката на българското население с християнството е доказателство фактът, че двеста ямболци правят дарения през 1720 г. за възстановяването на църква „Св. Възкресение“ в Йерусалим, където се намира гробницата на Исус Христос. Затова свидетелства лично в своите книги йерусалимският патриарх Хрисант Нотара, който идва в града на 7 юни (18 юни по сегашния ни календар) 1720 г. Отсяда в къщата на кир (г-н) Авраам Лефтери, който най-вероятно е бил свещеник в църквата „Св. Георги“ и Божигробски наместник (представител, „почетен консул“) в Ямбол. Урната (кутията) за събиране на помощи е поверена под надзора на епитроп Захария, който е и първият вписан от патриарха дарител от нашия град за Божи гроб. Хрисант отбелязва, че в Ямбол има 2 енории: „Св. Георги“, която била по-голяма, и „Св. Троица“, а освен това имало и „кастрини“, т.е. „обитатели на (или „живеещи в“) крепостта“.
 
Copyright 2009 © Кукерландия. All rights reserved.