Османският историограф Мустафа бен Абдуллах Кятиб Челеби (1609-1657), повече познат в българската историография като Хаджи Калфа, описва Ямбол при пътуването си около 1648 г. Той посочва, че тогава в града е имало пет джамии.
В „Статистическа таблица на Северна Румелия” на руския офицер Александър Дюгамел (1801—1880), посетил Ямбол по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г., в качеството си на офицер към щаба на руската армия, са отбелязани 13 джамии.
От тях до днес е запазена и действа
ЕСКИ ДЖАМИЯ.
Над вратата на джамията е поставен надпис, според който храмът се нарича „Ебу бекир джамия“. Той е издигнат през 1375 година и пристрояван през 1413 година. Османският хронист Евлия Челеби я описва подробно през 1667 г., като обръща внимание на ханефитски водоскок с осем чучура за предмолитвено измиване.
Това е втората по големина джамия в България. Архитектурата на сградата е впечатляваща, с ориенталските си орнаменти, масивен купол и извити сводове. Централната част на сградата с купола и нетипичното за Балканите минаре с квадратно сечение я определят като една от най - старите съществуващи османски сгради в българските земи. За нейното построяване са използвани останки от средновековни постройки - в стените на джамията личат камъни от средновековни строежи.
Минарето носи необичайни черти – квадратна форма и кръгла горна част, което сочи сирийски и източноанадолски стил на строителство. Вътрешните стенописи на джамията датират от XVII в.
По време на Руско-турската, освободителна за България, война (1878 г.) джамията за кратко време е превърната в склад за брашно. Поради това, че двете български църкви в града са изгорени, след боядисване джамията е използвана като християнска църква. Константин Иречек съобщава през 1884 г., че джамията загубва вещи и реликви, сред които косъм от брадата на пророка.
Реставрацията на Ески джамия започва през 1973 г. по проект на арх. Никола Мушанов от Националния институт за паметниците на културата. Днес тя продължава да действа и да приема мюсюлманите, макар, че в Ямбол не са 1,2 % от общото население.
В Ески джамия е съхранен гробът на Исмаил Хакъ паша, управител на Ямбол, спасил града от опожаряване през април 1876 г. На него на турски, френски и български език е написано: „Тук са положени тленните останки на Исмаил Хакъ паша от с. Таушан тепе (Заеши връх – Кабиле), Ямболско, благодетеля, спасител на населението от II отдел на град Ямбол Каргона от клане и опожаряване през 1876 година.”
Ески джамия е обявена за паметник на културата от национално значение.
ул. „Жорж Папазов“
Контакти: 0896 797 673, 0892 738 303