МИНЕРАЛНАТА БАНЯ е образец на Модернизма в архитектурата между двете световни войни. В края на 1933 г., при спускането на сонда на дълбочина 6,5 м. при т. нар. “турска баня”, е открита топла вода. Новината се превръща в тема на оживени разисквания и предположения. Будни ямболци създават Граждански комитет по проучването на термалната вода, който си поставя за задача да подпомага общината не само в проучването на свойствата и състава на водата, но и да осъществи връзка с компетентните за целта лица.
И още в началото на 1934 г., под контрола на софийските инженери Жеко Георгиев, Благой Спиров и Михаил Пенев, в двора на банята са бити няколко сонди. В началото на 1935 г. е направен втори анализ, който потвърждава химичния състав на минералната вода и принадлежността ѝ към алкалните води.
За да може в бъдеще използването на водата да става според изискванията за хигиена и лечение, Комитетът решава да построи голям павилион с водоскок за пиене и модерни инсталации за пълнене на бутилки и дамаджани. Измежду осемте идейни скици е избран проектът на арх. Ал. Куртев. На 19 март 1934 г. започват изкопните работи, подпомагани активно от населението с пари и труд.
Сградата на павилиона е открита през лятото на 1934 г. Постройката, във формата на кръг с красиви стълби и колонади, заема площ от 65 кв.м. В средата на залата е фонтанът със статуята от сив изкуствен камък на богинята Диана – символ на здраве и бодрост. Направена е безвъзмездно от ямболеца Панайот Лолов и представлява гола жена в цял ръст, под чиито крака от никелирана тръба, свита на окръжност, изтичат осем струйки минерална вода. Над средната част на павилиона се издига красив купол, заобиколен със стъклена фасада.
Междувременно със спогодба на 23 януари 1935 г. общината успява да придобие собствеността на банята като я купуват от собствениците Мюнивер Садъкова и Фатме Хюсеинова срещу сумата от 800 000 лв.
Със закон от 29 октомври 1935 г. Министерски съвет отстъпва минералната вода на Ямбол.
Строителството на сградата се извършва на няколко етапа. В началото на 1936 г. е открито за експлоатация само мъжкото отделение. Женското е готово през пролетта на 1937 г. С облицоването на сградата с бял мрамор през 1938 г. Минералната баня е окончателно завършена и се обособява като стопанско предприятие със свой бюджет.
Банята се използва като минерална до изчезването на лековитата вода при наводнението на р. Тунджа през 1963 г. След това продължава да работи като хигиенна до навлизането на бойлерите в бита. В края на 1975 г. сградата е декларирана за паметник на културата с местно значение.
След дългогодишно затваряне, през 2022-2023 г. с дарения от кмета Валентин Ревански беше възстановена ротондата в оригиналния й вид със статуята и мраморната чешма с 8 чучура и прозорците /оберлихт/ под купола на ротондата, реставрирани бяха оригиналните дограми на прозорците на сградата, реставрираха се запазените вътрешни дървени врати, възстанови се и се боядиса фасадата, ремонтира се покрива. Сградата на Минералната баня сега блести отново в своя оригинален вид в бяло от 30-те години на 20 век. Днес вътре е монтирана и общодостъпна за граждани инсталация за охлаждане и газиране на вода.
До централния вход на Градски парк