EN

User:
Потребител:
  Password:
Парола:
  Registration
Регистрация
КУКЕРИТЕ В ЯМБОЛСКА ОБЛАСТ

с. Веселиново

с. Гen. Инзово

с. Кабиле

с. Козарево

с. Могила

с. Победа

с. Търнава

с. Чарган

с. Челник

Стралджа

  НАЧАЛО > КУКЕРИТЕ В ЯМБОЛСКА ОБЛАСТ > Стралджа

Kуков ден" в с. Стралджа
       Запис на разказ от 1948 година1
       
 

„Обичаят да играят кукери е запомнен още от турско време и до сега се изпълнява най-редовно. Преди са играли в понеделник след Сирни или след Месни заговезни. А сега, от 4-5 години, се играе двадесетина дни преди Заговезни, когато се нагласят. Тази година са играли на 22 февруари. Играли са ергени и женени, до 20-30 годишни, а и по-възрастни, но сега играят само ергени...
        Денят, в който се провежда обичаят, се нарича „куков ден". Той е празник за берекет и здраве. През робството на този ден българите са имали царство - така казвали турците, защото тогава българите са могли да ходят свободно на големи групи, носили саби, макар и дървени, и дори се закачали с турците без страх от наказание. 
        Всички кукери от селото се събират в една група, понякога достигаща и до сто души. Между тях има „булка", „годеник", „молла", няколко „баби", „моми" и кукери. Пет-шест души са командабашии -пометчии. Те отговарят за реда и дисциплината на цялата група пред властите и вътре в нея.
        „Булката" е облечена като омъжена жена. Дрехите се вземат от бездетна жена, на която мрат децата или въобще няма. Вземат се нови булченски дрехи — чукман с белки, препасана с престилка и на кръста ивици - черни, плетени като пояс. Отгоре е облечена с черно гунче и под него булчинска антерия от синьо сукно. Обута е с калцуни и терлици. На главата си има залепени черни коси на крътми и цалуви. Подбрадена е с бял ръченик, под него, на върха на главата - кадифена шапчица, закрепена с подбрадник. За нея са закрепени отпред „ушенки" - висулки от сребро, нанизани с пари и достигащи до кръста. На върха на главата се нареждат изкуствени цветя. На пазвата се нареждат няколко реда алтъни. На кръста си булката носи забучена хурка с вретено и къделя. В ръцете си носи малка сопа и който от кукерите не иска да играе, тупа го с нея по гърбицата. Булка става млад момък с женствено лице.
       „Годеникът" е облечен със стари мъжки дрехи, с гугла като на кукерите на главата или с начернено със счукани въглища лице, което предварително се намазва със зехтин, че после лесно да се измива боята. Почерня си и ръцете. Под устните си пъха люспи от лук, нарязани като зъби. На главата си слага скъсан калпак. През рамо носи преметнато кроено като пушка, а в ръцете дървена саба, боядисана черно. Той варди булката да не бъде закачана.
       „Моллата", наречен още хаджи-баба, представлява турски болярин. Облечен е в скъсани мъжки дрехи, наметнат с кози чол или голяма рогозка, който да се влачи отдире. На главата има каук - червен фес, с насукан около него бял пояс като чалма. Лицето му е начернено или покрито с парцал като на кукерите, с прикачена волска опашка за брада. По възрастен мъж се прави на „молла". В ръцете си носи лула - кратуна с дълга дървена дръжка, в която пуши запален парцал или шума. Подпира се на бастун, като ходи.
       Кукерите се обличали преди по най-разнообразен начин - в мъжки и женски дрехи. Така между тях има няколко „баби" със скъсани сукмани, носещи в ръце по едно бебе от парцали, увито в пелени. Лицата им са намазани с бяла пръст, бузите им намазани като бръчки. Покрай тях ходят и няколко „дядовци", със скъсани мъжки дрехи. Десетина от кукерите се обличали с моминска носия - моми, шаферки, облечени с рокли, с ръкавици, препасани с престилки. Под роклите се подават крачолите на панталоните им. Забрадени са с бариши, отзад висят коси. В ръцете си носят сопи, да се вардят с тях. Сега вече по-малко се обличат в женски дрехи. Останалите кукери са обути с бричове или панталони с гамаши, чорапи и обуща или калцуни от бяла аба и терлици. Нагоре са облечени с женски блузи. В кръста е запасан конски гердан, широк, нанизан с едри сини и жълти маниста и малки звънчета. Под него се слага ремък с нанизани само отпред хлопки. Преди хлопките са били от най-различна големина. Сега обаче се подбират да бъдат само един вид - само с кокалени или само с железни езици - „да бъдат на един глас". Някои играят с лопала, други с траки, трети с рогатинки. Кукерите се намятат с някакво килимче или „покров" -детско бяло „китено" одеяло с дълга вълна, което се закрепва отпред. На гърба под покрова се поставя възглавница или връзка сено за гърбица. Под колана и под звънците се препасва детска завешка - пелена бяла, набрана, достигаща до над колената. На главата се поставя гугла. Гуглите са най-разнообразни по материал и по направа. Различават се няколко по-общи вида: от кратуна, от кожа, от плат и с шапка. Гуглите от кратуна се правят от частта откъм дръжката на по-голяма кратуна. Противоположната част се изрязва. Дръжката служи за нос, над нея се пробиват дупки за очите, а пред устата се нарязва като зъби. Закрепва се на главата, като се връзва отзад. Гуглите от кожа са от мех или от цяла кожа. Първите се правят от употребени вече сирни мехове с ниско остригана вълна. Пробиват се дупки за очите и устата. Нос се прави от книга или картон. Поставят се мустаци от книга и брада от конска или лисича опашка. На местата на предните крака на меха се поставят рога от камъш, целите увити с шарени парцали да не се виждат и съединени помежду. Отгоре гуглата се пълни със сено да стои права. Гугли се правят и от изцяло одрана кожа с дълга вълна, която се остригва малко пред очите, колкото да се пробият дупки за гледане. Прави се дълъг нос от книга. И тази нагоре се напълва със сено. Гуглите от плат се правят от шаяк или от конска торба. Шаячните гугли се шият островърхи или двувърхи. Върховете се украсяват с изкуствени цветя и нанизи от маниста, които съединяват двата върха. Украсяват се още с нашити по тях огледала, пари и най-разноцветни вълнени конци. На мястото на носа се пришива нос от картон, плат или чушка. Пробиват се дупки за очите и устата. Пришиват се мустаци от вълна и брада от някаква животинска опашка. Назад се спуща сноп хартия, нарязана на ивици - „кордели". Лицето на гуглата от конска торба се приготвя по същия начин. В двата горни ъгъла се пришиват две камъшови пръчки до Уг високи, поставени отвесно нагоре, увити в парцали и съединени с връв да не паднат встрани. Гуглите с шепка се приготвят от калпак или детска плетена шапка — „капашон", като пред лицето се пуща парче плат, нарисувано като маска — „парцаля". Капашонът се нашива целият с изкуствени цветя, сребърни висулки, манистени гердани и други, така, че почти не се вижда. Отзад му се пришиват „кордели" и „край" - парче от плат, дълго до 40 см, цялото нашито с дантели, разноцветни вълни и пулчета. Отпред е пришит „парцаля" - парче бял памучен плат с обримчени дупки за очите и устата. Пришива се нос от плат, под него вълна за мустаци и парче вълнен кафяв или черен плат за брада. Рисуват се вежди и всевъзможни цветя, листа, кръстчета, точки с разни цветове, за да се нашари целият парцал. Това е предпочитаният сега тип гугли. В ръцете си кукерите носят криваци, дълги до 2-3 м, за да прескачат плетищата с тях. Носят още „джумуци" - сопи до 1 м накрая със заоблена дървена топка колкото юмрук. Други имат дървени пушки и саби. А пет - шест души носят помети - дълги пръти с парцали накрая. Преди петдесетина години имало само един пометчия - „бажо", който прибирал групата да не се пръска и бил главния отговорник. Това е само по-характерното от костюмировката на стралджанските кукери. Тя е толкова богата и разнообразна, че не би могла да се поддаде на по-пълно описание. Кукерите излизат много рано през нощта, към 3 часа, и се обличат извън селото, в някоя плевня. Преди петдесетина години някой е викал: „Юри, юри!" и всички се събирали. „Булката" отива да се тъкми в къщата, откъдето ще вземе дрехите. Щом кукерите се приготвят, отиват да вземат булката и се правят уж, че пристигат отдалеч. След това пялата група се отправя към общината, където кметът им припомня, че не трябва да правят никакви пакости и вижда кои ще играят. Щом се разсъмне, обиколката по къщите започва. Стопаните гледат да изкарат и да напоят добитъка, докато кукерите са в друга махала, за да не го плашат с дрънченето. Цялата група, колкото и голяма да е, върви заедно. Пометчиите пазят никой да не се отделя встрани. Като влязат в двора „булката „ повежда хорото. Годеникът е до нея, а след тях всички останали кукери. Играят отворено хоро, на ръце, без определена стъпка - скачат, клякат, дрънкат - „хоптири, хоптири". Свири им гайда с тъпан или свирка. Мелодията е все една и съща, която само на кукерското хоро се свири. Преди обикаляли точно три пъти и „булката" викала от време на време: „Улян, улян". Докато играят, стопаните дават малко, болно или плачливо дете на „булката" да поиграе с него за здраве: - „Както се тръсят кукерти, тъй да се тръсне детито!". „Булката" се пуска първа и отива да целува ръка. Стопаните и дават пари и изнасят яйца, мас, брашно в ситото или храна в решетото. „Булката" ги изпразва, търкаля ситото и докато падне, кукерите го прескачат за берекет. Ако се захлупи - ще има берекет, ако падне „ачик" - няма да има. Продуктите се носят в чувал от някое момче, което ги придружава. Преминавайки от къща в къща, кукерите тичат и прескачат през плетовете. „Булката" минава през вратата, че сукманът и пречи да скача високо. Всички от селото са по улицата - гледат и се смеят. „Уважава ги народът, не им пречи. Пък и не смеят да ги закачат, защото здраво бият." По смелите, ако уловят някой кукер, търкулват го на земята и се мъчат да го развалят. Пометчиите се спущат и налагат с пометите така, че „може да ти претрошат кокалите". Като срещнат някой първенец на селото, бръснат го. Поставят „джумук" с топката нагоре, той сяда, един от кукерите държи някоя счупена тенекия вместо леген, друг го търка по лицето с някое камъче, вместо сапун, а трети го бръсне със сабята си. За да се отърве, бръснатият трябва да им хвърли няколко лева. През турско време са ходили да играят и в турските къщи. А ако закачат или набият някой турчин, той не е могъл никому да се оплаче. Веднъж ги завели в конака за направена беля. Агата започнал да ги разпитва, но нали всички били облечени, никого на познал, нищо не можал да разбере и ги изгонил.
        През деня, в който играят кукерите, никой не работи. Ако някой изкара колата и кукерите го срещнат, ще го върнат. Ако някой оре наблизо до селото, ще отидат и ще го докарат. Ако се противи, може и ралото му да счупят. Той няма на кого да се оплаче. Ако някоя жена е прала през деня, щом влязат в двора, ще и съберат прането и ще го нахвърлят по земята да се накаля.
        „Моллата" ходи отделно от групата. Няколко кукера от по-малките го придружават. Носят му столче и той от време на време сяда да си почива и пуши с чибука си. Така кукерите обикалят до към 5 часа следобед. След това цялата група отива в къщата на жената, от която са взети дрехите на булката. Там вземат ралото на стопанина, впрягат десетина кукера, булката хвърля няколко шепи храна и след това оре, прокарвайки няколко бразди в градината. После изправят ралото и хомота, кукерите го поддържат, булката се качва отгоре и вика: „Който се смей на булката, да и иде ... Който се смей на кукерти, всичките джумуци в ...." След това „булката" се разваля и кукерите се пръскат. От събраните пари оставят една малка част за тях, а останалото е за селото. Преди са ги давали за църквата и училището. А от продуктите месят хляб, готвят и гуляят в къщата на момъка-„булка" 2-3 дни. Ако са играли в понеделник след Сирница, готвят постно. Затова понякога са играли в понеделника след Местни заговезни, че на блажно да си изкарат мохабетя. Преди вечерта са кладели големи огньове край селото. Кукерите отивали облечени, прескачали и накрай си хвърляли гуглите да изгорят. Който кукерувал, не можел същата година да се причестява. И до 40 дни не можел да влиза в черкова, че бил дявол."
        1 - Оригиналът се съхранява в АЕИМ - София под № 523
                                             Подбрала и предоставила: Динка Колева

 
Copyright 2009 © Кукерландия. All rights reserved.